Накратко: Когато кантарът спре да мърда, първо провери дали застоят е истински. Сравнявай седмични средни стойности, а при редовен цикъл и една и съща фаза в два последователни цикъла, защото колебанията във водата могат да скрият реален спад. Ако застоят е истински, най-честата причина е, че дефицитът е изчезнал: по-лекото тяло харчи по-малко, движението извън тренировките намалява, а незаписаните калории се трупат. Метаболитната адаптация е реална, но не означава, че метаболизмът ти е счупен. Рязкото орязване на храната не е правилната стъпка.
Въведение
Нека ти дам пример с жена, която ще нарека Ралица.
Ралица пусна снимка в група за отслабване в неделя вечер. Кантар на плочките в банята, два чорапа с котета и число на дисплея: 71.4 кг. Снимката беше от сутринта.
Под нея беше написала: „Хора, помощ. 3 месеца бях на дефицит и свалих 7 кг. От 4 седмици кантарът не мърда. Ям същото, тренирам същото. Къде греша?“
За един час постът събра над 140 коментара. Половината ѝ казваха да яде повече, защото „метаболизмът е заспал“. Другата половина я съветваше да яде по-малко. Някой предложи фастинг, друг препоръча кето, а една жена с профилна снимка от Халкидики написа само „кортизол“ и три емоджита.
Ралица е на 34 години, учителка по история в Пловдив, висока 165 см. Започна в средата на юни от 78.4 кг. Записваше храната си в приложение, мереше всичко на кантар, след вечеря се разхождаше покрай Марица и правеше по 3 силови тренировки седмично. До средата на септември беше свалила точно 7 кг. Теглеше се всяка неделя сутрин и последните 4 недели кантарът показа 71.5, 71.3, 71.6 и 71.4 кг.
Вместо да послуша някой от коментарите, Ралица направи нещо по-различно. В продължение на 4 седмици, колкото траеше цикълът ѝ, се теглеше всяка сутрин и записваше числата.
Запомни Ралица. Ще се върна при нея накрая, защото отговорът не беше в нито един от 140-те коментара. Не беше и там, където го търсеше тя.
„Спрях да смъквам“ е може би най-честият въпрос в групите за отслабване. Не става дума за това как се прави дефицит. За това писах подробно отделно. Тук става дума за момента, в който уж правиш всичко както трябва, а числото на кантара е замръзнало.
Това, че приложението ти показва дефицит, не означава, че действително си в дефицит. А това, че кантарът не пада, не означава непременно, че не губиш мазнини. Възможностите са две. Или отслабването продължава, но колебанията в теглото го прикриват, или предишният режим вече не създава достатъчен дефицит.
Наистина ли кантарът е спрял?
Често не е. Едно претегляне казва повече за това какво си ял или яла вчера, отколкото за мазнините ти.
Повече от половината ти тегло е вода и тя не стои на едно място. Колебания от 1 до 2 кг между два поредни дни са нормални и нямат нищо общо с мастната тъкан. Причините са прозаични. Солена скара вечерта. Повече въглехидрати от обикновено: с гликогена в мускулите се задържа и вода. Храна, която още е в червата. Тежка тренировка. Лош сън.
След неделен обяд с баница, сарми и туршия кантарът лесно може да покаже 1 кг отгоре на следващата сутрин. Това не е 1 кг мазнина. Правилото, че 1 кг телесна мазнина отговаря на около 7,700 ккал, е груб ориентир, но дори като ориентир показва колко далеч е един обяд от реален килограм мазнина.
Седмичната вълна също е измерена. Финландско проучване, което проследява ежедневните претегляния на 80 души, установява, че теглото расте през уикенда и пада през работните дни. При отслабващите покачването през уикенда е последвано от спад през седмицата. Проблемът не е в деня, в който се теглиш, а в малкия брой измервания. Ако се теглиш само веднъж седмично, едно по-солено хранене или задържана вода могат да изкривят сравнението.
Затова застоят се определя по друг начин. Теглѝ се всяка сутрин, след тоалетна и преди закуска, и смятай средното за седмицата. Практичен ориентир за застой са 3 до 4 седмици без спад на средното тегло. Обиколката на талията дава още един ориентир. Мери я веднъж седмично, на нивото на пъпа, в един и същи ден.
Кантарът мери всичко в теб. Мазнините са само една част от числото.
Защо жените виждат по-големи вариации на кантара по време на цикъл?
Защото хормоналните промени през цикъла могат да променят задържането на вода и теглото, без да са се променили мазнините.
Едногодишно проучване проследява 765 цикъла при 62 здрави жени, които всеки ден отбелязват колко подути се чувстват. Усещането за подуване е най-силно в първия ден на менструацията и най-слабо в средата на фоликуларната фаза, тоест в дните след края на менструацията. Около овулацията отново се засилва.
Друго проучване с 30 активно спортуващи жени, проведено в Турция, мери телесния състав в две фази на цикъла. Телесната маса е по-висока в средата на лутеалната фаза, тоест през седмицата-две преди менструацията. Общата телесна вода и мастната маса обаче не се различават значимо между двете фази, така че изследването не доказва откъде точно идва разликата. Авторите отбелязват още нещо: разликите между отделните жени са големи.
На практика това означава, че е възможно днешното ти тегло да е същото като преди месец, въпреки че си свалила мазнини, ако сравняваш различни фази на цикъла. Затова по-надеждно е да сравняваш една и съща фаза в два последователни цикъла, например седмицата след края на менструацията. Ако използваш хормонална контрацепция или си в перименопаузата, колебанията може да са различни или по-непредвидими. Тогава проследи теглото за по-дълъг период.
Цикълът е само една от причините за колебанията. Тренировките, храната и задържаната вода влияят и при двата пола. Тежка тренировка за крака може да задържи вода в натоварените мускули за няколко дни. Солената скара в събота и трите бири на мача правят същото. Едно измерване нищо не значи, тенденцията е важна.
Ами ако сваляш мазнини, но качваш мускул?
Възможно е, особено ако скоро си започнал или започнала да тренираш с тежести, но не приемай веднага, че това е причината.
Начинаещите, хората с наднормено тегло и тези, които се връщат след дълга пауза, могат да качват мускул дори на дефицит. Тогава кантарът се движи бавно, а талията намалява. Дрехите стават по-широки, а числото почти не мърда. Тренировките, които водят до такъв резултат, са тези с реално механично натоварване, не тези, след които просто си изпотен.
Държа уточнение. Ако тренираш от години, мускулният растеж е бавен дори при калориен излишък и е малко вероятно сам да обясни продължителния застой в теглото. Затова кантарът не е единственият ти съдия. Сантиметърът, снимка на една и съща светлина веднъж месечно и тежестите, които вдигаш, ще ти кажат повече. Ако талията намалява, а запазваш силата си, нямаш проблем. Ако и теглото, и талията остават без промяна няколко седмици, провери режима.
Може ли вече да не си на дефицит, без осъзнаваш?
Да. Това е най-честата причина за истинския застой. Обикновено е съчетание от две неща: харчиш по-малко от преди и ядеш повече, отколкото мислиш.
Първото е физика. По-лекото тяло изразходва по-малко енергия. Кевин Хол и колеги показват в The Lancet, че популярното правило за 7,700 ккал на килограм игнорира спада в разхода с намаляването на теглото. При непроменен прием дефицитът постепенно намалява заедно с разхода, а теглото постепенно се стабилизира. В по-нов модел на същия автор разходът пада с около 25 ккал дневно за всеки свален килограм. Това е оценка за средния ефект в изследваните групи, която включва и част от метаболитната адаптация, не формула за конкретен човек. За илюстрация: ако след свалени 7 кг дневният разход е намалял с около 175 ккал, началният дефицит от 500 вече е около 325.
Второто е по-неудобно. Класическо проучване в New England Journal of Medicine изследва хора, които смятат, че не отслабват въпреки диетата. Оказва се, че те подценяват приема си средно с 47% и надценяват движението си с 51%, докато метаболизмът им е в нормата. Изследването има ограничения: участниците са 10 души със затлъстяване, а годината е 1992. Изводът му обаче се повтаря в литературата оттогава. Хората не лъжат. Просто паметта е селективна.
И обявените калории не са безпогрешни, особено когато порциите се различават.
И в ежедневието лесно пропускаш по нещо. Капка по капка вир става. Зехтинът в салатата се слага „на око“, а една супена лъжица е около 120 ккал. Опитваш манджата, докато готвиш. Дояждаш коричката от филията на детето. Сипваш лъжичка мед в чая. Хапваш „само една шепа“ ядки. Пиеш една чаша вино в петък, защото седмицата е била тежка, и още една на именния ден на колегата. Алкохолът носи 7 ккал на грам и рядко идва сам.
През първия месец мериш всичко. Към четвъртия вече „знаеш на око“ колко са 30 г овесени ядки. Окото обаче е оптимист.
Дефицитът рядко изчезва изведнъж. Изчезва с по 50 калории.
Колко се забавя метаболизмът при отслабване?
Забавя се, но по-малко, отколкото твърдят групите, и най-силно докато си на дефицит, а при нормален прием на калории се възстановява.
Тук често се смесват няколко неща. По-малкото тяло харчи по-малко. Движението извън тренировките намалява. Метаболитна адаптация наричаме допълнителния спад в разхода, който не се обяснява само с промените в телесния състав. Тук ще разгледаме разхода в покой.
Норвежко проучване в American Journal of Clinical Nutrition мери разхода в покой на хора със затлъстяване преди и след отслабване и го сравнява с очаквания за новото им тегло. Веднага след свалянето разходът е средно с около 92 ккал дневно под очаквания. След 4 седмици стабилно тегло разликата е около 38 ккал. В подгрупата, проследена една година, значима адаптация не се открива. Индивидуалните разлики обаче са големи.
92 ккал са колкото един банан. Сами по себе си не заличават дефицит от 500 ккал, но имат значение, когато дефицитът вече е малък. Затова идеята, че метаболизмът „е заспал“ и трябва да се „събуди“ с повече храна, не се подкрепя от данните. Това е адаптация към отслабването, не доказателство за счупен метаболизъм.
По-незабележимата промяна често е в движението. Тук влиза всичко, което не е тренировка: ходенето до магазина, прането, стоенето прав, разходката с кучето. В 6-месечно проучване показателят за физическа активност в ежедневието на хората на дефицит пада още към третия месец. Групата, която освен диетата е имала и структурирани тренировки, не показва такъв спад.
В ежедневието промяната лесно остава незабелязана. Вземаш колата, вместо да вървиш 15 минути. Качваш се с асансьора. Сядаш на пейката на площадката, вместо да гониш детето. Есента помага: денят е къс, вали, а утрото е тъмно. Продължаваш да тренираш както преди и затова не забелязваш, че 10,000 крачки са станали 6,000. По груба сметка 4,000 крачки по-малко са 150 до 180 ккал дневно за човек около 70 кг.
Защо гладът расте точно когато най-малко ти трябва?
Защото тялото защитава теглото си и чрез апетита.
Анализ в списание Obesity оценява колко силен е този натиск. В него компенсаторното увеличение на приема е оценено на около 100 ккал дневно за всеки свален килограм спрямо началото, над 3 пъти повече от спада в разхода. Това е математическа оценка по данни от клинично изпитване, не пряко измерване на глада и не лична прогноза. Показва обаче колко силно апетитът може да противодейства на отслабването.
В по-новия си модел същият учен стига до сходен извод: повишеният апетит забавя отслабването повече от спада в разхода. Това обяснява защо с времето отслабването често се забавя, дори когато продължаваш да полагаш усилия. Спазването на режима изисква повече внимание, отколкото в първите седмици. Не е доказателство за слаба воля. Неслучайно точно тогава свинята започва да квичи по-убедително.
Сънят също има значение. В малко, но добре контролирано проучване 10 души прекарват по 2 седмици на един и същ предписан хранителен режим. В единия период имат по 8.5 часа за сън, в другия по 5.5. При краткия сън свалят с 55% по-малко мазнини и губят повече безмастна маса, а хормонът на глада грелин се покачва. Това е малко изследване за състава на сваленото тегло, не пряко обяснение за застой на кантара.
Какво да направиш, ако застоят е истински?
Аз започвам с проверка на измерванията, храненето и движението, а не с рязане на храна. Повечето хора правят обратното: режат още 300 ккал, добавят час кардио и след 3 седмици се изтощават и изоставят режима.
Докато проследяваш теглото, провери и храната, и движението. Последователността, която препоръчвам, е тази:
Проследи теглото за 3 до 4 седмици. Всяка сутрин на кантара, средно за седмицата, талия веднъж седмично. Ако имаш редовен цикъл, сравнявай една и съща фаза в два последователни цикъла.
Претегли храната си 5 до 7 поредни дни, включително уикенда. Претегляй в грамове и мазнината за готвене и за салатата. Отбелязвай и опитването, и напитките, и хапките от чинията на детето. Целта е да видиш разликата между „на око“ и на грам.
Провери крачките. Ако телефонът или часовникът ти ги отчита, сравни средното от последните 2 седмици с първия месец на диетата.
Пресметни отново ориентировъчния си разход. Калкулаторът ще даде различна оценка при 71 и при 78 кг. Провери я обаче спрямо реалния си прием и промяната в теглото. Когато имаш надеждни данни за двете, те казват повече от всяка формула.
Първо върни навиците, които си променил неусетно. Ако след това застоят продължава, направи една допълнителна промяна: намали приема със 100 до 150 ккал или добави 2,000 до 3,000 крачки дневно, което за човек от 70 кг е по груба сметка 80 до 120 ккал. После проследи резултата още 3 до 4 седмици.
Ако си на дефицит повече от 3 месеца, гладен си през по-голямата част от деня, а тренировките вървят все по-трудно, може би имаш нужда от 1 до 2 седмици на поддръжка, а не от по-малко храна. Ако приемът действително е поддържащ, бързото покачване през първите дни обикновено е от вода, гликоген и повече храна в храносмилателната система. Предупреждавам отсега, за да не се уплашиш от кантара.
Не отговаряй на застоя с драстично орязване на храната. Не препоръчвам и да сменяш целия режим с кето или фастинг заради няколко неподвижни числа. Смяната на режима сама по себе си не решава причината за застоя. Първо разбери какво се е променило. И не превръщай всяка сутрин на кантара в съдебен процес. Едно измерване не е присъда.
Какво стана с Ралица?
Средните стойности от 4-те седмици бяха 71.6, 71.4, 71.5 и 71.4 кг. Сравнението на една и съща фаза в двата последователни цикъла, с неделните претегляния от предишния месец, също не показа спад. Застоят беше истински.
Тогава Ралица претегли храната си 7 поредни дни, включително уикенда, и този път сложи на кантара и зехтина. Записваше го като 1 супена лъжица, а се оказа средно около 25 г, тоест близо 2 лъжици. Опитването на манджата и дояждането от детските чинии добавяха още около 100 ккал. В петък имаше чаша вино, в неделя обяд у свекървата. Нищо от това не беше преяждане. Беше нормално хранене, което приложението не виждаше. По груба сметка приемаше около 300 ккал на ден, които не записваше.
Имаше обаче още един детайл. През лятото Ралица ходеше след вечеря по 40 минути покрай Марица. От края на септември се стъмваше рано и често валеше, а разходките отпаднаха, без тя да е решавала да ги спира. Средното ѝ падна от около 9,800 на 5,600 крачки на ден.
По-ниското тегло и по-малкото ходене бяха намалили разхода ѝ. Заедно с незаписаните калории това е достатъчно да заличи дефицита от около 550 ккал, с който беше тръгнала през юни. Числата са приблизителни, но показват как дефицитът може да изчезне.
Решението не беше нова диета. Ралица просто върна навиците, които беше изгубила неусетно. Започна да слага зехтина на кантара: 13 г, тоест една лъжица, колкото беше записвала от самото начало. Спря да дояжда от чиниите на децата. Върна разходките, но ги премести в 16:30 след училище, докато е светло, а в събота и неделя ходеше по-дълго. Количеството храна в чинията ѝ остана почти същото. Намали мазнината и хапките, които дотогава не отчиташе. Пресметна отново ориентировъчния си разход за 71 кг и реши да проследи седмичното средно през следващия цикъл, преди да прави допълнителни промени.
Когато подреди числата, си каза: „Значи режимът ми се е променил, без да усетя.“
Тялото ѝ беше по-леко. Движеше се по-малко и ядеше повече, отколкото записваше.
На практика
Вместо да гледаш едно сутрешно число веднъж седмично, гледай средното за седмицата, а ако имаш редовен цикъл, сравнявай и една и съща фаза в последователни месеци. Вместо да режеш още калории, първо провери дали още ядеш това, което мислиш, че ядеш. Вместо да търсиш нова диета, върни ежедневното ходене, което постепенно си намалил.
С отслабването се променя разходът ти. Понякога неусетно се променят и навиците ти. Провери и двете, преди да решиш, че режимът вече не работи.
Допълнителна информация за „На практика“ и Мартин Петков.
Често задавани въпроси
Трябва ли да ям повече, за да „събудя“ метаболизма си?
Не. Метаболизмът не заспива, а адаптацията на разхода в покой обикновено е умерена. Ако си на дефицит от месеци, 1 до 2 седмици поддръжка могат да помогнат, но защото дават почивка, не защото „събуждат“ нещо.
Колко често да се тегля?
Всеки ден, ако числото не те разстройва, и гледай средното за седмицата. Ежедневното претегляне показва колебанията и така спираш да се плашиш от тях. Ако те тревожи, теглѝ се 2 до 3 пъти седмично в едни и същи дни по едно и също време. Обиколката на талията веднъж седмично дава още един ориентир.
Може ли застоят да е от щитовидната жлеза или от хормоните?
Възможно е, но това е по-рядката причина. Ако освен застоя имаш постоянна умора, зиморничавост, суха кожа, запек или цикълът ти внезапно е станал нередовен, обсъди тези симптоми с личния си лекар. Някои лекарства също влияят на апетита и теглото. Ако нямаш такива симптоми, по-вероятно е дефицитът ти да е изчезнал постепенно, затова започни с кантар за храна и крачкомер.








